Вече за всички любители на жълтата преса е ясно, че Елеонора от “Биг Брадър Фемили” е новото гадже на чалга изпълнителя Ангел. Велинградската танцьорка се опита по всякакъв начин да се възползва от популярността, която натрупа покрай участието си в риалитито, и съвсем скоро успехът е налице.

Докато майката на детето му се разхожда около папараците обаче, Давид се е затоврил на тъмно и изучава тайните на SEO бизнеса, коментират клюкари. Пиколото е решило, че трябва да си намери по-доходосно занимание, за да си запази жената, затова и се е насочил към оптимизацията.

Той се е заел да учи занаята при най-добрите велинградски SEO специалисти, надявайки се бързо да влезе в крак с последните тенденции и да започне да изкрва пачки, тъй като е проумял, че с бакшиши няма как да поддържа стандарта на Елеонорчето. А тя едно си знае, едно си иска – обувки!

Дано чехльото успее да запълни празнината в порфейла си, че като нищо птичката отлетяла и не се върнала!

Разбиха колата на Милен Цветков и го ограбиха, затова водещият е прибягнал до ключарски услуги, благодарение на които да избегне подобни проблеми за напред.

За огромно негово щастие откраднатото нямало никаква финансова загуба, но все пак бившият колега на Лора Крумова разкрива, че е имало сантиментална стойност за него.

Запитали го какво всъщност е задигнатото Цветков обяснява, че е екземпляр от “Мемоарите” на самия професор Вучков, който въпреки че е възприеман от обществото за прекалено смахнат е приятел и на Милен, тъй като и двамата са по своему чалнати и имат общи проекти.

Обирджията налетял на колата му заради примамливата чанта като за лаптоп, която стояла на задната му седалка.

Но вместо лаптоп в нея крадеца се натъкнал с ококорени очи на “Мемоарите” на откачения Юлиян Вучков, тъй като в чантата водещият си наблъсквал книгите.

И затова, за да избегне подобни следващи проблеми Цветков отишъл на ключар, който да го светне за новостите около сигурността, която може да осигури за автомобила си.

Сега вече знаел как да процедира и че не е разумно да си оставя чантата като за лаптоп на задната седалка във возилото, защото след това си има проблеми.

Останал и много доволен от ключарските услуги, защото оттам го въоръжили с нужното това нещо с разбиването на колата му да не се случи повторно.

Лора Крумова се вталила не защото се подложила на отслабване, а защото направила аборт, съобщиха от медиите в интернет и печата.
Как се стигнало до това?
Чаровната водеща на “Здравей, България” бе уволнена по най-безкруполния начин като много интригантски я оставиха да си почива цели два месеца и половина по Черноморието, където без да отслабва се сдобила с нужната за предаването фигура, а накрая, когато очаквала с нетърпение своето завръщане, те я изритаха.
Имала няколко повода, за да е щастлива:
До нея бил любимият й – инструкторът по сърф Сотир,
заедно имали и плод от тази любов, тъй като Лора била заченала от него и не на последно място – очаквало я завръщане в предаването, което тя водеше с такава любов.
Всичката тази радост се изпарила обаче, защото шефовете й я унищожили, заявявайки й, че сутрешното предаване е вече минало за нея.
Травмирана от новината, от притеснението какво ще прави сега, Лора Крумова направила спонтанен аборт и затова толкова е отслабнала.
Нейни приятелки разкриват как плакала и се заричала да си отмъсти за дето убили детето й.
От обкръжението й си обясняват уволнението на Лорчето, че това е било заради излишните пари, които са щели да дават шефовете й, тъй като много скоро щяла да излезе в отпуска по майчинство.
И така именно заради аборта отслабнала така.
бутони към социални мрежи

На лаптоп ли написа Алексей Петров писмото, в което се обяснява за случката в ареста, когато паднал?

И какъв е бил той - лаптоп Tohiba или Sony, може би?

Това си остава тайна, както и дали изобщо му е прилошало, или както се твърди Янко Лудия го е потрошил от бой.

За последното се казва, че в килията на Трактора бил преместен рецидивистът Янко Ваташки, което най-вероятно е умишлено, тъй като сигурни източници са категорични, че стария враг на бившия началник в ДАНС – босът на мафията Христофорос Аманатидис по прякор Таки му е спретнал “отмъщението на бръснаря”, плащайки 50 хил.лв., за да го пречукат от бой в ареста.

За да не изглежда унизен обаче шефът на “Октопод”-а си замълчал за това, че са го потрошили, защото не искал големият каратист да се знае, че са го ступали здравата.

Предпочитал физическата болка пред психическата такава.

Затова решил да напише писмо до началството в ареста като се вярва, че е получил лаптоп в килията си, за да го напише.

Какво му пречи да си има един преносим компютър при себе си?

Нали си има телефон, от които изпращал SMS-и на премиера Борисов, че защо да няма и лаптоп, с който да си работи?

Все пак лаптопите са малки и мобилни, а и си бил свикнал да пише на такъв компютър.

Родената на 19 август 1979 година Лора Крумова сложи край на лятната си ваканция, от два месеца и половина, и заряза естествените климатици на вятъра и слънцето, за да се завърне в бетонената джунгла на столицата.

Там обаче момичето завършило журналистика в Софийския университет, с профил външна политика, не среща отдавна оставилото си предаване “Здравей, България”, защото й бе откраднато, тъй нагло под носа.

И сякаш посред зима някой й наду климатика на минус, за да я отрезви и да й заяви “Добре дошла в България”, тъй като на морето се чувствала в един съвсем различен свят, където лиспвала покварата, и където се била сляла с природата.

Бързо я изритаха от мястото, за да сложат двама лигльовци на екрана в лицето на Витомир Саръиванов и Ели Гигова, а тя е работила за него цели 11 години. Посветила се на професионалната си кариера като репортер съвсем млада – още на 20 години, в “Канал 3”, а след това и в Нова тв от 2000 година.

Три години по-късно специализира в Аризонския държавен университет, след което Георги Коритаров я взима в екипа си - първо на вечерното издание на “Кориторов лайф", a после и в “Здравей, България”. Един по един обаче и на двамата водещи им биха шута и сега тя иска да почувства живота си в свои ръце. Да вземе дистанционното на климатика и сама да определя температурата, а не да я вледеняват, който, както си поиска.

Възнамерява да започне свое собствено шоу, където климатиците ще й духат на “вълната” на нейните градуси.

Веселина Кацарова е родена на 18 юли 1965 г. в Стара Загора. Започва да учи пиано едва на четиригодишна възраст. През 1989 г. завършва Държавната музикална академии "Панчо Владигеров" в класа на Реса Колева. Дебютира в Старозагорската опера с Хабанера от операта "Кармен" на Жорж Бизе. През 1988 г. Херберт фон Караян я открива за световната сцена и я кани да се присъедини към Виенската Щатсопера. По-късно в продължение на две години пее в операта в Цюрих. Ежегодно участва на престижния Залцбургски музикален фестивал. В репертоара на Веселина Кацарова са централните мецосопранови партии в произведенията на Моцарт, Росини, Верди, Белини, Берлиоз, Доницети, Хендел. Гастролира като гост-солист 6 оперните театри по целия свят. Живее в Швейцария. Оперната прима е призната за мецосопрано №16 света. А през април, на тържествена церемония в чайния салон на виенската държавна опера Веселина Кацарова получи званието „Камарзенгерин на Австрия" Най-високото певческо отличие на Австрия. Щастлива е, че освен оперна прима е успяла да стане и майка има 11-годишен син и съпруг, когото обожава.

Вярва, че късметът я е следвал винаги и навсякъде. Не понася хората, които успехите и парите променят. Домът й е в Цюрих, но българският дух цари навсякъде в него

Преди по-малко от седмица, на 18 юли, мецосопрано номер едно в света, нашето момиче Веселина Кацарова, закръгли 45. Всеки, който я познава, казва за нея, че

пръска чар и светлина около себе си така, че това изглежда най-естественото нещо на земята

Че чак след като тя отмине, човек осъзнава, че покрай него са прошумолели крила. „Аз съм откровена и понякога това е моята сила - анализира себе си примата. Не се промених като човек, защото разбрах, че така бих загубила онова, което хората приемат за добро качество - естествеността, непринудеността. Много ценя у себе си интуицията, рядко лъжа. А и аз се чувствам добре така, защото играя достатъчно роли на сцената, за да бъда друга и в живота." За определението „мецосопрано номер едно" искрено възкликва: „0, много силни думи са това! Аз не мога да говоря такива неща. За себе си лично постигнах всичко, за което можех да мечтая в моята професия. Какво повече мога да пожелая? За мен обаче най-важното е, че с тази поглъщаща те изцяло професия успях да стана майка. Това е най-голямото ми постижение в живота." Изненадващо споделя, че ако сега трябва да избира професия, не би станала оперна певица: „Не, защото просто имах късмет и не съм сигурна, че ако отново стартирам, ще имам същото щастие."

Убедена е, че всеки човек идва на този свят с някаква дарбица

и всяко дете я проявява - тя също. Музиката влиза в живота на Веселина естествено, като пролетен полъх. Едва 4-годишна е, когато родителите й разбират, че има склонност към музиката и я записват да свири на пиано. Иначе в рода им няма музиканти. „Майка и татко нямат нищо общо с изкуството, но именно на тях трябва да благодаря, че са разбрали какво обичам да правя." Спомня си как, вече в последния курс на музикалното училище в Стара Загора, я чува да пее проф. Реса Колева, чийто клас в Музикалната академия завършва бъдещата оперна прима. До прослушване се стига по необикновен начин. Бащата на Веселина карал такси. Един ден в него се качила жена с тригодишно момиченце, което нежно наричала Реси. От името на внучката шофьорът предположил, че вози самата Реса Колева. Не пропуснал шанса и я „отвлякъл" право у дома, за да чуе дъщеря му. Така започва пътят на Веселина към върха.

Според певицата пробивът й в Европа е „чиста случайност"

„Бяхме определени с още двама български певци - Бойко Цветанов и Александрина Пендачанска, да отидем в Барселона на конкурс, връща лентата назад звездата. По онова време бях още в V курс на Консерваторията. Но на мен не пожелаха да ми платят пътните (всъщност трябва да съм много благодарна на хората, които тогава не ми помогнаха да замина). Независимо че моят баща веднага ми предложи да плати, аз чисто интуитивно отказах. Та тогава си казах: „Не, няма да отида на този конкурс!" И в момента, в който отказах, бях поканена на заключителния концерт на фестивала на оперното и балетното изкуство в родния ми град Стара Загора. В продължение на две вечери пяха над 50 певци от цяла България. По случайност там ме чул директорът на Цюрихската опера. Веднага след концерта той дойде и ми предложи да стана солистка на операта в Цюрих. Беше и моята преподавателка от консерваторията, аз бях още студентка. Не мога да ви опиша колко се зарадвах. Макар че тогава изобщо не си задавах въпроса какво ще означава това за мен."

Е, означава страшно много. Годината, в която заминава за чужбина е 1989-а и само за 12 месеца пее в над 140 спектакъла. Споделя, че именно тогава е

прозряла, че гласът е най-малкият

компонент, който определя класата

на един певец, как ще развие той качествата си: „Звучи парадоксално и може би малко пресилено, но всички други качества: дисциплина, самокритичност, естетически усет, комуникативни способности, дипломатичност (особено дипломатичността, защото професията ни предполага контакти с много хора, пред които трябва да можеш по подобаващ начин да изразиш мнението си), излъчване -да си симпатичен на хората и да умееш да правиш музиката жива, всички тези качества са не по-малко важни от гласа. И въпреки всичко красотата на тембъра си е дар Божи..."

С времето българката осъзнава и друго - че

има огромно значение в коя страна и пред каква публика пееш

„Например, ако е в Метрополитън, артистът трябва да е малко позьор, защото в Америка операта е още много младо изкуство - там по-познат е мюзикълът. Италианците пък са много консервативни\ защото имат претенции, че операта е „тяхна". Много са закостенели в разбиранията си и там тепърва се правят опити за по-модерна режисура. Затова човек наистина трябва да се нагажда. В кой театър се чувства най-уютно, най-освободена, като изключим България, разбира се, заради чисто емоционалната гледна точка? „Много добре се чувствам в Мюнхен - казва Веселина - Там публиката е много критична, но в същото време много добре запозната с изкуството. В Мюнхен и акустиката ми допада. Добре ми е и в Цюрихската опера, където започнах. Също и във Виенската, където дебютирах на 24 години. Представете си: българка, която направо след студентската скамейка отива на работа във Виена!"

Трепетно и с усмивка си спомня и как я открива самият Караян

„Една импресарка направила запис от концерта на младите певци с Гена Димитрова и изпратила арията ми на Караян. И Караян ме извика в Залцбург. Та през 1990 г, когато вече бях в Швейцария, отидох на Залцбургския фестивал. Без да зная защо точно съм поканена. Попаднах в един приказен за мен свят - точно по това време правеха „Бал с маски" с Доминго в голямата зала. След това съм пяла в нея 12 пъти, почти всяка година. Но вярвате ли ми, че тогава от вълнение една седмица не можех да се храня и да спя? Представете си - само година преди това бях още студентка. И така, след Залцбург попаднах във Виена, подписах договор с директора на операта Холендер и веднага щом изтече договорът ми в Цюрих, започнах във Виенската опера. Искам да подчертая, че нищо от това, което ми се е случило, не съм планирала, но съм използвала шансовете си. След Виенската опера дебютирах в Ла Скала, в Ковънт Гардън и по всички големи европейски театри. Тогава реших да бъда гост - да не се числя към определена трупа. И от 1991 г. гостувам, не съм член на никой театър."

Неприятно й е, че големите български таланти трябва да излязат в чужбина, за да успеят да се развият. Но има и своето обяснение: „Това е феномен

никой не е станал пророк в собствената си страна

И аз, като си дойдох в България през 1994-а, бях представена като човек, който тепърва започва да излиза по световните сцени. А вече имах зад гърба си Ковънт Гардън и най-големите театри. Не го казвам със самочувствие, а за да подчертая факта, че като че ли трябва да дойдем отвън, за да ни забележат. Но не само у нас е така - американецът Томас Хемпсън, с когото сме добри приятели, ми разказа, че и той първо направил кариера в Европа и след това се върнал в Америка като звезда. Не мога да си обясня този феномен, но той съществува."

Певицата има син на 11 години - Ив-Люсиен.

„В тази сложна професия успях да имам и дете

Той едва ли ще се занимава с музика, но много обича да рисува, а аз не мога - диви се звездата До 5-годишната му възраст пътувах с него по целия свят, защото исках да бъдем заедно. И сега го правим, но само през ваканциите. Той учи в Цюрих, трябва да си има всекидневна среда и дисциплина. Изобщо не е лесно да пееш и да си добра майка."

Съпругът на оперната прима е всъщност нейната дясна ръка. Тя има личен импресарио, но мъжът й Роже е човекът, който отговаря за графика й. Двамата се срещнали в Цюрих. Той бил неин почитател. Женени са от 17 години. „Роже е много честен човек. И

все още сме заедно, защото между нас има силно привличане

Много ми помага. Той е един силен мъж, с когото мога да споделя всичко", категорична е Веселина. Така, както е категорична за възпитанието на детето: „В другите страни е на мода децата от съвсем малки да се занимават с балет, да свирят на инструмент, да спортуват. Аз мисля, че е по-важно да се разбере какво обича детето. И тогава няма гаранция, че такова ще му е бъдещето. Но нека се остави да играе и да бъде свободно. Когато Ив-Люсиен беше на 1 -2 години и се опитвах да изпея вкъщи някаква фраза, той винаги плачеше. От този момент престанах да пея у дома. Пеех му детски песнички „Зайченцето бяло", „Тихо се сипе първият сняг..."

Слисана е пред въпроса говори ли детето български

„О, разбира се - отвръща. То и мъжът ми говори, какво остава за детето ми! Аз съм патриот, дано не прозвучи старомодно. Държа на българския език. Би било много тъжно синът ми да не може да говори с баба си и дядо си тук или да дойде в България като в чужда страна. Това би било страшно. Не го правя от егоизъм, а за да има той връзка с корените си. Аз съм му майка и съм българка. Говоря му само на български." Малкото й свободно време също е посветено на момченцето. С мъжа й са направили така, че ако тя отсъства, баща му да е при него. „А иначе нямам хоби - споделя старозагорката, жител на света. Може би защото моята професия все още е хоби за мен. Независимо че има трудни моменти, музиката дава много, защото е най-искреното изкуство. С думи можеш да излъжеш, но с музика не. Постоянните ми контакти и срещи с толкова много и известни личности ме обогатиха безкрайно. Професията ми ме разви като човек."

И един по-пикантен въпрос:

Сама ли подбира тоалетите си за концерт, или работи със стилист винаги е много елегантно облечена, което май рядко се случва с повечето певици...

Винаги разчитам на себе си и на съпруга си - казва Веселина - той е на моите години и доста разбира от тези неща. Имам си една максима, на която се старая да не изневерявам: „По-добре по-малко, отколкото прекалено." Много е важно да не прекаляваш в. нищо. Никога не съм предполагала, че сред певците може да се види толкова кич. Много е важен балансът в изкуството. Всяко прекаляване вече е кич. Човек трябва да има мярка за всичко. И усет за естетика, както вече споменах. Това е от особено значение, когато правиш концерт: как да си облечен, как да се държиш, за да не преминеш границата, какви да са обноските ти. Но смятам, че при певците това прекаляване си има своето обяснение - те свикват на сцена та с костюми, грим, театралност. Имам колежка, сопрано (не е българка), която не се показва пред хора без грим - намирам подобни неща за болезнени, неестествени. Живеем вече в друг свят и мис ля, че операта също трябва да се нагоди, да се промени.

Мъчно й е да си го признае но ангажиментите й не позволяват да се връща често в Българи? „Винаги много се вълнувам, ужасно се притеснявам да не разочаровам хората трябва да се представя на ниво а емоциите са толкова силни Много ми се иска да си дойда и за ваканция, но все така се случва че идвам, за да пея. И напрежението е голямо. Но съм си у дом;

Бях в Берн на фестивал с достойно българско участие. Швейцарците си скъсваха ръцете от аплаузи и не пропускаха да засвидетелстват интерес отвъд конкретиката на сцената. За някои от тях това бе първо докосване до България. „Не знаех, че имате такива музиканти", каза меломанът до мен. (Понякога гафовете се раждат и от добронамерения комплимент.) Контрирах с въпроса не е ли слушал Веселина Кацарова. Тя поне живее в Цюрих. Пее там от 1989 година. И тъкмо си мислех, че ми предстои патриотичен спор за националната принадлежност, получих неочакван отговор с високо поставена летва: Веселина Кацарова българка ли е? Тук е известна като световна."

Впрочем една от максимите на Веселина Кацарова е: „Успехите не бива да водят до самозабравяне!"
.